ПУ̀ХЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от пух или с пух. Детето спеше, заровило главицата си в пухената възглавница. Д. Димов, Т, 514. Тя се извини, че постелката е тънка, .., настояваше да му даде пухения юрган, с който се завиваше сама, но Стефанов отвръщаше полусериозно — полушеговито, че напразно се безпокои. Х. Русев, ПЗ, 233. Отдалеч дърветата и храстите имаха вид на разцъфтели .. Но когато се приближиха, момчетата с изненада узнаха, че това беше перушина от пухените завивки и дюшеци на графа и графинята. Ив. Мартинов, ДТ, 20. Тая именно леля Ружица бива определена да играе деликатната роля на английски дипломат, който може да те хвърли от сто метра височина, но преди това ще ти подложи цяла дузина пухени матраци, та като паднеш на земята, макар и за цял живот сакат да останеш, пак да няма никаква кръв по тебе. Св. Минков, РТК, 125. Ето пухени якета за зимни екскурзии, за алпийски походи, за ски. Включително и качулката на тези якета е пълна с пух. ВН, 1960, бр. 2875, 1.