ПУ̀ХКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от пухкам и от пухкам се; пуфкане, пафкане. Ала ето часовникът иззвънява и дъщерята се събужда. Сънна, тя се ослушва дали оттатък не се носи сънното пухкане на баща ѝ. СбЦГМГ, 423.
