ПУ̀ХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. Пухен. Лицето ѝ добило мраморна белина, едвам се различаваше от пуховата възглавница, дето бе потънала главата ѝ. Ив. Вазов, Съч. XХIII, 100. Една обширна стая с прозорец към заден двор. Едно легло на средата, .., с бели, пухови завивки отгоре. К. Константинов, ПЗ, 221.
2. Пухкав, пухест. Тя [Елка] го обгръщаше с ръцете си, слагаше пуховата си главица на гърдите му, смееше се закачливо и шепнеше прималяла — Бате, бате, батенце .. ето тъй искам. Г. Райчев, Избр. съч. I, 129. От гората се кола зададе; / .. / Около колата куче бяло / пухова опашка завъртяло, / скача радостно и лай ли лай. К. Христов, В, 26.