ПУХТЀНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пухтя; пуфтене. Цял ден се губи — надоле, казват, нейде по механите кисне, а като доде дома, не може да се търпи неговото пухтене и воздишане. Т. Влайков, Съч. II, 29. Запретна коравите си ръкави [жената на каруцаря] и насила го смъкна от колата. После дълго и с мъчително пухтене го влачи по заоблените камъни на двора. П. Михайлов, ПЗ, 207-208. И в настъпилата тишина още по-остро се чуваха късите сигнали на маневристите, .., припряното пухтене на малкия маневрен локомотив. М. Марчевски, П, 168. Силуетът на комбайна все повече нарастваше. Ето чуваше се вече пухтенето на трактора. Сп. Кралевски, ВО, 134.