ПУХТЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пу̀хтял, -а, -о, мн. пухтѐли, несв., непрех. 1. Изпускам с шум въздушна струя от устата си, обикн. поради яд, досада, умора или под.; пуфтя. Онези пък, които по-рано, .., се навираха в краката му и му се подмазваха, явно го избягваха, .. Всичко това го дразнеше, ядосваше го, то му изглеждаше на негласно обвинение за тежко престъпление, но той мълчеше, пухтеше и чакаше. Г. Караславов, ОХ IV, 314. Седналият в колата дядо Нягул пухтеше и изливаше яда си на воловете. Ст. Марков, ДБ, 209. Нещо мъчеше Стефана и Нача. Караше ги да седят намусени на софрата, да пухтят от тежки мисли и да не се свъртат в къщи. В. Геновска, СГ, 169-170. Тинчо закрачи с дългите си крака надолу по улицата, а Семо и Стела притичваха край него. Дянко пухтеше и с мъка ги догонваше. П. Проданов, С, 8. Започнах да желая по-скорошна смърт на стареца си, молех бога да го прибере. Спях на пода, оттам слушах как хърка и пухти. Ем. Станев, А, 77. Разхожда се из тясната си стая, и от припрянство, нетърпение — постоянно пухти. Ил. Блъсков, КУ, 20.
2. За машина, двигател — при работа издавам глух, тъп звук от ритмично изхвърляне, изтласкване на газове; пуфтя. По коловозите ромоляха товарни вагони, .., пухтеше маневреният локомотив. М. Марчевски, П, 204. Свечеряваше се, а параходът все тъй неуморно продължаваше да пухти нагоре по течението на синята река. Ал. Бабек, МЕ, 29. Камионетката пухтеше, заливаше пътя зад себе си с гъст черен дим, .., подскачаше. Б. Несторов, СР, 212. Дойдеше ли лятото и започваше ли тя [вършачката] да пухти из дворищата и харманите, чичо Сава загубваше съня си. К. Калчев, ПИЖ, 66. Само сред белия път, който сечеше равнината и се катереше по ниската планина, пухтеше трактор. П. Стъпов, ЧОТ, 87.