ПУ̀ША1, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Прех. Поемам с вдишване и изпускам през устата си тютюнев или др. дим от цигара, лула, пура и под. Циганчето застана срещу него и го гледаше, как жадно и сладко пуши лулата си. Елин Пелин, Съч. ІІ, 75. Неколцина мъже се бяха отстранили на купчина и дорде дочакат нови снопи, пушеха цигари и разговаряха. Кр. Григоров, И, 44. Рафчо излизаше на циментовата площадка, пушеше цигара от цигара. В. Пламенов, ПА, 25. Той ни съобщи, че два пъти в седмицата Хирурга пуши хашиш с някои от хората си в задната стая на един от магазините за продажба на зехтин. Н. Драганов, ТМС, 119. Беговете с кеф пушеха наргилета, от време на време поглаждаха брадите си и си играеха с тежките си сребърни кюстеци. Д. Спространов, С, 45. Седнали край огнището, .. те пиеха греяна ракия, пушеха мълчаливо лютия тютюн. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 198. Филип .. и пакистанската му приятелка пиеха билков чай и пушеха марихуана до отворения прозорец. Л. Николов, П (превод) [еа].
2. Непрех. Имам навик често да поемам тютюнев или др. дим от цигара, лула, пура и под. Той като стар пушач отдавна бе разбрал, че тя пуши. Кр. Кръстев, К, 115. — Пушите ли? — попита Росети, когато седнаха, и поднесе на секретаря пури. Ст. Дичев, ЗС І, 407. Не пушел, не пиел, ходел често и на черква — е, мъчно се намирали такива въздържатели, такива християни сред днешната младеж! Д. Калфов, Избр. разк., 379. — Не пуша, брат, ама като видя такова нахалство, и на мен ми се припушва. М. Иванов, КБВ, 8.
3. Непрех. За огън или нещо запалено — изпускам, отделям пушек, дим при горенето си; димя. Пушката бе подпряна на близкото дърво. Под него пушеше с тънък син дим слаб огън. П. Вежинов, ВР, 42. На мястото пушеха последните недогорели въглени. Елин Пелин, Съч. ІІ, 71. Вляво кървава вечер гори, / вдясно тъмни пожарища пушат. Ел. Багряна, ВС, 59. Имаше и запалена борина, но и тя повече пушеше, отколкото светеше. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 376. По селото все още пушеха някои от запалените къщи и недалеко се усещаше тежкият и тревожен някак мирис на изгоряло. Д. Талев, И, 589. // Непрех. и прех. За комин — отделям пушек, поради запалена печка, огнище, пещ и под. Комините [на къщите] пушат синя пушилка право нагоре. Й. Радичков, ББ, 59. В дъното на голяма полянка аленееше тухлена постройка на един овчарник и коминът пушеше. Д. Фучеджиев, Р, 246. // За лампа, свещ, печка и под. — не горя добре и изпускам, отделям дим. Газената лампа пушеше и димът се издигаше право нагоре в потона — черен и лютив. Ат. Мандаджиев, ОШ, 22. Сякаш от полъха на моя трепет свещта започна да пуши. Бл. Димитрова, ПКС, 96. В щабната землянка, където пушеше паничка запалена лой, капитан Белов подписа протокола за „сдаване“ на бойния участък. БВ, 1971, кн. 6, 21. // За уред, машина и под. — имам повреда, развален съм и изпускам, отделям дим при работа. Колата ми се развали — двигателят ѝ пуши. Δ Сешоарът не е в ред — като го включих, започна да пуши.
4. Прех. Обработвам хранителен продукт (месо, риба и др.) с пушек, дим, за да го консервирам или да му придам по-добър вкус; опушвам1. Наближаваше Коледа. .. Мъжете пък колеха прасетата, правеха кървавици, пушеха бутове и приготвяха зимнината. Г. Дръндаров, ВЗ, 39. Пуша сланина.
5. Непрех. За земя, вода, почва и др. — изпускам, отделям па̀ра, обикн. при рязко понижение на температурата или при висока влажност. Полунощ прехвърли. Захлади се. Над Тунджа започна да пуши тънка мъгла. К. Петканов, П, 36. Със месеци тревите тука спаха, / но ето, из снега поникна плаха / копривата, бълбукат тънки вади, / по пътя чер и в близките ливади / сивеят кръгове, земята пуши, / лалугер стопления въздух души. П. Алипиев, Л [еа].
6. Прех. и непрех. Диал. Горя тамян около някого или нещо, за да го предпазя от зли сили, според народните вярвания, или като част от някакъв обред; кадя2, димя. Вечер, като си легне Райка, тя седне до главата ѝ .. И току я ръси със светена вода, пуши я с измирски тамян. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 41. Във църква не сте одили / на Бога да се молите / Богу тамян да пушите. Нар. пес., СбВСтТ, 360. Петранкината майчица / сутрин и вечер ходеше / на гроба, на гробищата, / .. / със тамян ги пушеше, / сичкитя гробове пушеше, / свещици им палеше. Нар. пес., СбНУ ХХVІІ, 166. пуша се страд. от пуша в 1, 4 и 6 знач. За да се предпазят продуктите от разваляне, те се сушат, замразяват, пушат, солят. Бтн V и VІ кл (превод), 163. пуши се безл. от пуша в 1 знач. — Христаки ефенди, ние играем на табла с тебе, а около нас се пуши! Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 36. В Европа се пуши вече близо 450 години. ВН, 1958, бр. 2033, 4.
ПУ̀ША СЕ несв., непрех. Диал. Пуша (в З знач.). Снеговито поле; .. кола и талиги спрели; най-наблизо пуши се огън, на който се греят няколко войника. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 125. Най-сетне надвихме на баиря, излязохме комай на върха му. Понеже откъм припека беше гол, съзряхме по-нагоре, че се пуши огън. Ив. Докторов, ЗД, 77. Из стаята, на която коминя се пушеше, излизаше офицеринът. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 270.
ПУ̀ШИ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание, необходимост да поема тютюнев или др. дим от цигара, лула, пура и под. Днес Боян беше особено нервен. Пушеше му се, а не виждаше нито един познат, за да му поиска цигара. М. Грубешлиева, ПИУ, 176. — Ама пък ми се пуши! — жално простена Юрдекът. — Две не виждам!... П. Вежинов, НС, 232. — Пуши ми се една цигара, но няма да запаля, защото лекарите не ми дават. Ил. Ангелов, ТК [еа].
◊ Комина ми много пуши. Диал. Много съм хремав. Пуша като комин. Разг. Пуша много, непрекъснато. — Отивам да се видя с господин Цолов. Нали го знаеш .. — Как да не го знам. Дето .. пуши като комин. М. Грубешлиева, ПП, 148. — В редакцията пуша като комин, а не изпитвам никаква наслада от това — казваше приятелят ми. ВН, 1959, бр. 2516, 4. Пуши ми главата. Разг. Силно съм преуморен, напрегнат, затормозен поради много задължения, грижи, неприятности. Проданов излезе от министерството и тръгна пеш. Главата му пушеше. Козела! Знаеше с интуицията си, че този празрак ще се появи отново. Хр. Калчев, КПК [еа].
ПУ̀ША2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Запълвам, затварям плътно дупки, пукнатини или процепи, пролуки някъде; запушвам, затулвам, затъквам, изпушвам2, опушвам2. Видели една меча дупка и решили, че вътре има мечета. Единият взел да я пуши, за да си запази правото на лов, но другият се опрял и работата стигнала до бой. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 120-121. Малкият, който през това време е пушил вирове из реката, като му чуе гласа, бос, гологлав, със запретнати, мокри крачоли, се хукне към дюкяна. Чудомир, Избр. пр, 45-46. Хитър Петър .. пушил само дупките, що оставали между големите клади [дървета]. Христом. ВВ І, 27. пуша се страд.