ПУША̀ЛНЯ ж. Специално помещение или отделено място, предназначено за пушене. Той [министърът] е наредил да се подготвят пушални с климатици, където служителите да запалят цигари. С, 2005, бр. 4309 [еа]. В сутерена на сградата се намират пушалнята и бюфетът с розови стени и кафяви мраморни колони. ВН, 1955, бр. 284, 1. За този бал бяха окичили парадната зала с борови клончета, с разноцветни лампи. Бяха направени по всички ъгли временни бюфети и пушални. Д. Габе, МГ, 103. Докато се хранехме, аз през цялото време имах чувството, че се намирам в някоя от описаните в литературата китайски пушални на опиум. Г. Белев, КВА, 33.


Източник: Речник на българския език (онлайн)