ПУ̀ШВАМ, -аш, несв.; пу̀шна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пу̀шнат, св. Остар. 1. Непрех. Стрелям, пушкам веднъж или няколко пъти. — Баш хайдутин е дошъл, бабо — рече той с ясен глас. — Усетиха ни Ризабеговите ратаи и пушнаха по нас. П. Спасов, ГЛЗЗ, 8. „Хайдути .. — обраха ме...“ Арнаудов подпъна отвътре с железа резетата и пушна през прозореца с пушка. М. Кънчев, В, 270. Пречукахме едно конно заптие, други две избягаха, но дърварят бай Геро пушнал и убил още едно заптие. П. Стъпов, ЖСН, 246. Една жена вика: „Чуйте! Срам!“ и пушна / към войската царска и падна бездушна. Ив. Вазов, Съч. І, 179.
2. Прех. Застрелвам, убивам някого с огнестрелно оръжие. Пейката се досети, че той е ловджия и може да грабне отвътре двуцевката и да ги пушне. Ем. Робов, СбСт, 1970, бр. 1253, 2. Емин извика от яд и болка, скръцна със зъби и дигна тежката си пушка. — Пази се, сине, ще те пушне! — писна Вълковата майка и разпери ръце като орлица. Ив. Гайдаров, ДЧ, 14. Тъй му се искаше да види жандармеристите, да влезе в бой с тях, да пушне поне един от ония зверове, които изгориха колибата на Кориткови и избиха невинни и добри хора. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 355. пушвам се, пушна се страд. и възвр. от пушвам във 2 знач. В трюмовете на кораба „Германия“ се пушнаха Никола Войводов и Цвятко Павлович. С. Северняк, П, 295.