ПУ̀ШЕНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от пуша1, пуша се и от пуши се. Мария направи гримаса и макар пушенето в открития автомобил да не беше много приятно, извади мъничката си сребърна табакера. Д. Димов, Т, 40-41. — Не понасям дима. То на вас, младите, ви дай пушене и пиене. Само това знаете. Ив. Остриков, СБ, 37. Интересна е къщата без комин — димът се изтегля през широка дупка на тавана и се използува за пушене на месо, сливи и др. Г. Белев, КР, 109. На вратата има надпис: „Пушенето забранено!“.
ПУ̀ШЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от пуша2; запушване, затулване, затъкване, изпушване2, опушване2.