ПУ̀ШЕЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от пушек. Едни лежаха по гръб и унесено следяха малките бели облачета, останали от пушечетата на снарядите като разпилян памук по синьото небе. В. Ченков, ПС, 95. Мъж, приклекнал до ребрата на канаристия скат, палеше с цигара фитили, .. Пушечето бързо залази. Бл. Димитрова, ПКС, 275. От розовата къща стреляха ожесточено, куршумите злобно съскаха и повдигаха малки прашни пушечета в нивите. П. Вежинов, НС, 98.