ПУ̀ШЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се произвежда при стрелба с пушка. Изведнъж вдясно от нас, далече някъде, екват чести пушечни гърмежи. Й. Йовков, Разк. ІІ, 170. Недалеч се разнесе дрезгав кучи лай и един пушечен изстрел отекна в нощта. Л. Стоянов, Б, 36-37. Подсъдимите .. запяха. .. Песента секна, ударена от пушечния залп. В. Геновска, СГ, 537. Действията на пехотата се осигуряват с мощен артилерийски, картечен и пушечен огън по отбраняващия се срещу брода противник. И. Криворов, ВИБА [еа].
◊ Пушечно месо. Книж. Войници, войнишка маса, които биват изложени на изтребване за чужди интереси. Мобилизираха и мене .. Учението и подготовката вървяха светкавично бързо. На фронта имаха нужда от пушечно месо. Ив. Димов, АИДЖ, 37. Няколко души с духови инструменти се наредиха по средата на перона. — Какво внимание! — каза ефрейторът. — Младото пушечно месо заминава с почести. М. Чернев и др., ВЖ (превод) [еа].