ПУШКА̀ЛО, мн. -а̀, ср. 1. Разг. Огнестрелно оръжие. Слав се навърташе обикновено из оръжейния ред, дето му предлагаха старинни ризници, блестящи шлемове .., а наред с тях най-разнообразни пушкала — дългобойни кремъклийки, фуниевидни пушки и пищови със скъпа сребърна украса и блестящи седефени орнаменти. Д. Рачев, СС, 166. Навсякъде пусии, зад всеки камък пушкало, от барут се нищо не види, капка вода отникъде — тъй погива четата заедно с войводата. Й. Радичков, ББ, 24. — По расото ти има доста дупки! — ухили се Стефан. — Аз с турските пушкала съм стар познат — отвърна попът. Ст. Дичев, ЗС І, 183. Изтеглихме се ние в планината .., водихме престрелки и макар да бяхме слабовати с пушкалата, овладяхме Балкана. Ем. Коралов, МВ, 26. Пушкалата екнат. Турците реват, / насипи налитат и падат и мрат. Ив. Вазов, Съч. І, 203. Стрелбата с въздушна пушка е опасна, но контролът над този вид оръжие е труден, признават от полицията. На практика всеки нашенец може да се сдобие с такова пушкало за стотина лева. С, 2004, бр. 4284 [еа].
2. Остар. Артилерийско оръдие; топ, пукало2. Европейците поченали да изкарват нещо като днешний барут и около 1320 година се появил първий път топът (пушкалото). Т. Икономов, ЧПГ, 114. Напълни пушкалата (топовете), напери ги връз крайморието. Й. Груев, СП (превод), 131. На 22 мая 1667 .. синът на министра Кюпрюли обсядна столицата на Крит със 150 хиледи войска и 300 пушкала. П. Р. Славейков, СТИ, 41. Сандовал .. скоро сполучи да усвои големите пушкала и натисне неприятеля да възлезе на връх капището, и оттам да продължава борбата. П. Кисимов, ОА ІІ (превод), 126-127.
3. Диал. Пушкалка (Н. Геров, РБЯ).