ПУ̀ШКАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Стрелям с пушка или с друго ръчно огнестрелно оръжие; гърмя. Тодор пушка на кулата в прозорците, отстрана запукват пушки от вардачите на Муртазата. М. Кънчев, В, 24. Мъжете насочиха пушките. Откъм колата се чу вик .. — Видяха ни! Пушкайте! — кресна Общи и стреля пръв. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 646. — Някои ловци може да ходят край село и пушкат на дивеч. Ил. Блъсков, ИС, 19. И пушкат ту с пищови, ту с еничерски пушки. Ст. Ботьов, К (превод), 225. Дядо Либен накарвал момчетата да пушкат за здравето на домакина и на домакинята. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 39. Три деня младите дружини / как прохода бранят. / .. / Дружините наши, оплискани с кърви, / пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред. Ив. Вазов, Съч. І, 203. пушкам се взаим. Всеки грабнал пушката, а нали къщите им били една срещу друга, през улицата, двамата почнали да се дебнат като харамии и да се пушкат през прозорците. А. Христофоров, А, 177. Ти можеш да се гордееш, че за тебе ще се пушкат двама души. Ив. Вазов, Д, 12. пушка се безл. Горският изведнъж дочу пушечни залпове и застана на място. .. — Пушка се — отвърна .. шофьорът. Ив. Хаджимарчев, ОК, 255. — Я чуй! Пищол гръмна! (пушка се втори път). Н. Бончев, Р (превод), 92.