ПУШЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който изпуска, отделя пушек, дим при горене; димящ. Доне виждаше всичко, .. макар да му се струваше, че всичко това не беше действително .. Тоя турчин до мангала, осветлен от разгорената жар, от фенера, който се полюшваше в ръката на едно от заптиетата, от друга една пушлива ламба, закачена встрани на стената... Д. Талев, И 1980 [еа]. Около пушливото огнище се бяха натъркаляли върху рогозка четири деца. Г. Белев, ПЕМ, 10. В помещението гореше с пръщене пръстена маслена лампа, пушливият пламък оскъдно осветяваше драпираните стени. Д. Добревски, БИ, 21. Нямаше вятър, .., пламъкът на борината не играеше. Той се източваше в дълги, пушливи езици, сиво-червени в мастиления мрак. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 133-134. Екна оглушителен гърмеж и към небето полетя огнена топка. Тя затрептя за секунда горе, .. после полетя към водата, оставяйки след себе си пушлива следа. В. Райков, ПВ, 122.