ПУШЛЍВО. Нареч. от пушлив; с отделяне на пушек. В огнището тезекът гореше пушливо, дразнеше ноздрите и очите. В. Ченков, ЗХ, 130. Митруш отвори устата на пещта и погледна пламъците, които пушливо лижеха сноповете тръби. Д. Добревски, БКН, 32.
