ПУЩ, пу̀щът, пу̀ща, мн. пу̀щове, м. Остар. Неодобр. Развратник, неморален човек. — Събрах по едно време пари, от залъка си делях ... Отивам при сарафина да ѝ купя нещичко .. Верижка с медальон. .. Той, пущът, и него продал, и тогава я напусна. Н. Стефанова, ПД, 123. Абе, брате, аз съм са клел да служа на България повече от 100 пъти; а сега съм достигнал до такова едно унижение, щото един пущ, — който е бил мой слуга, .. — да търси от мене клетва, че ще бъда верен на отечеството си! П. Хитов, МП, 70. Владиката се обърна към мене и ми каза по турски: — Брей, пущ, сутринта рано да станеш, да си отидеш на отечеството ти, зере ще ти вържа ръцете надир, дори в Цариград ще те изпроводам! А. Костенцев, С [еа]. В речника на Киркова като правило се срещаха думите .. продажници, шарлатани, мискини, маскари, пущове, крадци и ред други епитети. БД, 1909, бр. 21, 2.
– Тур. pust ‘хомосексуалист’.