ПУЩИНА̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до пущинак (в 1 знач.). Долът се не свършва, завой след завой, картината все дива, пущинашка, усойна и страховита. Тука не срещам вече живо същество. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 64. Тук свършваше пущинашкото царство на бившите пожарища, на големите камъни и хвойните. Н. Хайтов, ПП, 117. Той рядко спеше в Черешовица и обичаше да нощува тука, нощите бяха още хубави и сърцето му се чувствуваше на мястото си и биеше равно в това пущинашко жилище. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 118.