ПУЩИНЀ, мн. -та, ср. Остар. Пущинак (в 1 знач.), пустош (в 1 знач.); пустиняк1, пущиния. Току в края на полянката манастирче. .. Аз не вярвам да има на света човек, който да не усети светостта на това място всред това горско пущине. П. Росен, ВПШ, 134-135. Приближи я [кравата], сложи ръка върху гърба ѝ и с нежни, топли думи ѝ се скара: — Къде си тръгнала за пущинето? Не си ли майка, нямаш ли теленце? Или и ти като мене нямаш никакво свърталище?.. К. Петканов, ОБ, 210-211. Ако ма заколяха в това пущине, доволно беше да засвидетелствуват няколко души, че съм искал да бягам. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 213.