ПУ̀ЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Мъжкият на пуйката, който е по-едър от нея и се отличава с червени месести висулки по гушата и шипове на краката. На двора, с две-три пуйки, се показва пуякът. Й. Йовков, АМГ, 203. Два-три големи пуяка .. спускаха червени висулки от гушите си. Кр. Григоров, Р, 181. През вратника .. се виждаше в кметовия двор накокошинен пуяк: с бавни мерни крачки той се издигаше по купището, слизаше и ту отпущаше над клъвката си дълъг червен синджир, ту пак го прибираше. П. Тодоров, И І, 59. Навсякъде из двора се виждаха кокошки, пуяци, гъски, па дори и два пауна. Д. Немиров, КБМ, 50.
2. Ястие, приготвено от тази домашна птица. — За вечеря ще има пълнен пуяк! В. Пламенов, ГШ, 57. — Кани ме пак утре на обяд у тях. .. — Сигурно пак някой печен пуяк, а? — попита завистливо колегата. Г. Райчев, ЗК, 44. На масата .. бе сложен пуяк, намазан отгоре с масло, напълнен със стафиди, бадеми .. и зашит с копринен конец. Д. Калфов, Избр. разк., 259.
3. Прен. Разг. Пренебр. Надут, надменен, самонадеян човек, който се държи горделиво и високомерно. Мария забеляза как върху лицето му се появи израз на гняв и презрение, сякаш искаше да каже: „Ти и баща ти сте надути пуяци, но аз не обръщам внимание на това“. Д. Димов, Т, 53. — Махнете ги, ..! Свалихте добрия човек Христан и турихте на негово място тия пуяци само да се надуват. Христан турете, ..! И. Петров, МВ, 169-170. Аз все пак пиша за Холивуд с чувство за хумор. Там естествено живеят много надути пуяци, мислещи само за пари, но не са малко и свестните хора. Дем., 2001, бр. 114 [еа].
Прен. Разг. Пренебр. За изразяване на отрицателно отношение към момче, мъж, който се държи глупаво или надменно. — Нито аз съм палач, нито ти си жертва — изсумтя Костадин. — Превеждай бе, пуяк такъв! — подвикна на силно смутения си внук. Малкият Костадин бързо преведе. Ст. Вълев, КГБО [еа]. Изпъва се сега един бивш император, и с всичкото си императорско достойнство, започва: — Мухлю! Пуяк! П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 110. ● П у я к с п у я к. „Какво искаш да кажеш ти за майка ми, бе пуяк с пуяк?“, сърдито мърмори шофьорът на една от софийските маршрутки. С, 2006, бр. 4682 [еа].
◊ Мълча като пуяк. Разг. Подигр. Мълча глупаво, не казвам нищо. — И това ми било мъж! Нарекоха жена му пред цялото село „кукумявка“, а той мълчи като пуяк! К. Петканов, ОБ, 190. Фатма беше чула как бащата увещаваше сина си да го отведе. А това, че не чуваше гласа на доктора, го схвана като съгласие от негова страна. — Като пуяк мълчеше тогава, мари!... Защо зъб не обели да каже, че те иска? Б. Несторов, АР, 180-181. Надувам се като пуяк. Разг. Надувам се, важнича прекалено много. Аз се надувах като пуяк, защото това беше моето момиче, най-хубавото в института. П. Ангелов, Ж, 49-50. Като се сетих, че само на няколко километра оттук са чудните къщи на Арбанаси, надух се като пуяк. Ем. Манов, ПС, 52. Умислил съм се като пуяк през Велики пости. Разг. Много съм угрижен, разтревожен за нещо и мълча, не разговарям. — Да не са ти пропаднали гемиите? Че кажи и ти нещо, какво си се умислил като пуяк през Велики пости — рече бай Христо, когато му омръзна да се весели сам. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 411. Умърлушвам се / умърлуша се като пуяк над пращини. Диал. Умърлушвам се, унивам прекалено много. Нено се умърлуши като пуяк над пращини, .., сън не го ловеше. В. Чертовенски, ГО, 5.