ПХЮЙ междум. Остар. Пфу. Сега именно имам най-голяма нужда да служа на милото отечество. Пхюй, мизерии и поразии, откак съм човек! Ив. Вазов, Съч. ХІХ, 30. Попът мина край тях и поздрави Иванова с добър час. — Дал бог добро, дядо попе... Пхюй, дявол! Срещнах поп — каза си той по-ниско, намръщен, когато попът отмина. Ив. Вазов, Събр. съч. ІХ, 1976