ПЧЕЛЍЧКА ж. Умал. от пчела; пчелица. Април се втурна неочаквано с всичките цветове и ухания на пролетта, с всичките бръмчения на пчелички и мушички. Д. Калфов, Избр. разк., 112. Пилета пеят, пчелички жужукат, а реката долу в дерето — чувай как бълбука! Н. Хайтов, ПГ, 95. Наоколо прелитат жадни за нектар пчелички. Сл. Боянов, СК, 18. Пчеличката бавно пропълзя до рамото ми, литна и ме обиколи два пъти със сладостното си бръмчене. В. Константинов, ДГВ (превод) [еа].

Прен. За много трудолюбив и изпълнителен човек; пчелица. — Мис Адамсън е нашата нова работлива пчеличка, с една дума — новото ни пресаташе. Ю. Цветкова, А (превод) [еа]. Сестра ѝ наричали пчеличка, която се труди неуморно, преумножавайки семейното богатство. ЖТ, 2006, бр. 30 [еа]. Те [началниците] са тичали достатъчно в началото и сега десетки пчелички работят за тях. Кеш, 2003, бр. 41 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)