ПШЕНЍЦА ж. 1. Само ед. Житно растение с един клас със зърна, обвити в осил, понякога голи, от които след смилане се получава брашно за хляб и други тестени продукти; жито. Triticum sativum. Пшеницата се дипли в ръкойка, а зърното ѝ едро като дренки тежи, уморява китката. К. Петканов, СВ, 14. Вървяха около пет минути и видяха Догана настрани от пътя в една току-що покарала пшеница. И. Петров, МВ, 108. Зад гърба ми шуми млада тополова гора, а пред мен се простира пшеничена нива. Пшеницата ухае на хляб. К. Трайков, ВК (превод) [еа]. От всичките културни растения най-важно по значение за народното стопанство е пшеницата. Бтн V и VІ кл (превод), 119. Нашият климат създава особено добри условия за зимниците: пшеница, ръж, ечемик. Пр, 1952, кн. 5, 53. Вило моме три зелени венци, / първи вило от здравега здравца, / второ вило от бяла пченица. Нар. пес., СбБрМ, 473.
2. Само ед. Събир. Плодът, зърната на това растение, използвани като храна. Тя стоеше пред една отворена врата в мазето .. Тук беше някога хамбарът. Греяла бе като злато добружанска пшеница, дунавска царевица. В. Геновска, СГ, 163. — Като си дойде баща ти, ще му разточа баница. Ти ще отидеш на Семовата воденица и ще смелиш една крина изплавена пшеница. К. Петканов, МЗК, 242. Лазар, като се научи да бръква дълбоко във врещите и по тежестта в шепата си или още на око да познава качеството на пшеницата, ръжта или ечемика, .., тръгна и сам по селата. Д. Талев, ЖС, 281. Отиде в държавния чифлик, та си накупи сортови семена — пшеница, царевица, боб. Ил. Волен, МДС, 219. Нивята са узрели, / пшеницата се рони. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 87. Како да знаит моето лудо, / како да знаит, бърго да додит, /му се родило многоно жито; / от секое снопче кило пченица. Нар. пес., СбБрМ, 427.
3. Зърната на това растение, сварени и подсладени по специален начин за помен на покойник или при други случаи. По задушница раздаваха пшеница и пееха упокойни песни, та се молеха за душата на една голяма грешница [царица Ирена]. Н. Райнов, ВДБ, 98. Събота дойде ли, току я гледаш, че иде от черкова и разниса пшеница. Т. Влайков, ЛГ, 65. Бабичките и момчетата изнасят из черкова освещената пшеница, която е смешана с мед. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 4.
4. Само мн. Много такива растения, израснали на едно място. Птиците шареха из небето и изчезваха в буйните и сочни гриви на ечемиците и пшениците. К. Петканов, ЗлЗ, 73. Лидице остава зад нас и изчезва във вълните на зелените пшеници. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 173. Между пшеници, в светла равнина, / колата сякаш сред вълни навлиза. Ем. Попдимитров, СР, 17.
5. Само мн. Земна площ, нива, засята с това растение. Напред полето се стеле с ниските си могилки и хълмчета .. Тук и там се забелязват равните квадрати и на пшеници, но и техният цвят изглежда безжизнен. Й. Радичков, ПЗ [еа].
6. Бот. Само ед. Род едногодишни и двугодишни тревисти растения от семейство Житни, чиито съцветия са във вид на клас, в който се образуват зърна. Triticum. Мека пшеница. Твърда пшеница. Хлебна пшеница. Фуражна пшеница. Дива пшеница.
◊ Нося си пшеницата в (<у>) зъбите (устата). Диал. Много съм зле и скоро ще умра. Пшеницата е в устата ми. Диал. Много съм зле и скоро ще умра. — Како Зойке, мама си отива — захлипа Денка. Зойка я изведе в мутвака. .. — Пшеницата е в устата ѝ, гответе се. Пътница е майчето. Ст. Мокрев, ЗИ, 220.
– Други (диал.) форми: п ч е н ѝ ц а, ч е н ѝ ц а.