ПШЕНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни и -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението пшеница. Стопаните го срещаха като свой човек. Гледаха опитите му, клатеха глави. Радваха се, като виждаха, че отгледаните от него пшенични класове съдържат повече и по-едри зърна. А. Гуляшки, МТС, 21. Житото не бе едро, но класовете бяха пълни и тежки. Из него имаше ръж и това го ядоса. Всяка година колибарите засяваха по този начин и Костадин, колкото и да ги придумваше, никак не можеше да ги убеди да сеят с чисто пшеничено зърно. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 160. — Ако си уморен, хапни на две на три и иди си легни.. — Не ми се спи, а мисля кого да изпратим за пшенично семе в Хайрибол. К. Петканов, Х, 28. През тънките, високи стебла на тревата прогледват се сини и морави цветя; .. а пшеничен клас, занесен кой знае откъде, налива се в гъстака. Н. Бончев, ТБ (превод), 18. ● Обр. Отметна с длан завивката, поспря се, затрептя / и като огнена вълна до мене литна тя. / .. / Като ливада тя окъпана в роса. / С пшеничен шепот шушнеше златистата коса. Ал. Геров, С [еа]. // Който се състои от пшеница — от отделните стъбла на пшеница, заедно със зърната или без тях. Ей иде и коситба — харман иде. Весело-невесело, трябва работа да се върши, снопи да се прибират. И прибират Божко и Минка: цяла неделя возат с .. биволи тежките пшенични снопи. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 191. Дебелите дъбови греди по тавана, на които бе окачена миналогодишната пшенична брада, гледаха отгоре като неми зрители, от векове безмълвни и равнодушни към всичко. Ем. Станев, ИК ІІІ, 245.
2. За земна площ, нива и под. — който е засят с пшеница, в който се отглежда пшеница. Минаваха през безкрайно пшеничено поле, над което трептеше лятната мараня; узрелите класове, натегнали от плод, уморено се превиваха към земята. Ив. Мартинов, М, 57. Зад гърба ми шуми млада тополова гора, а пред мен се простира пшеничена нива. Пшеницата ухае на хляб. К. Трайков, ВК (превод) [еа]. В голям брой ферми, особено в степните пшенични райони, се използува наемният труд. Л. Мелнишки, К, 111. Житно море, със злато залято. / Мак сред полето пшеничено. Д. Методиев, ДПТ, 46. Пшенични блокове.
3. За брашно, хляб, храна и др. — който е направен, получен от плода, зърната на пшеницата. Тя взе голямата си златна ножица, отряза къс копринен плат и направи малка торбичка, която напълни с чисто пшеничено брашно, и я завърза на гърба на царкинята. Св. Минков, СЦ (превод), 35. Кристало донесе обеда — омлет и пържен кефал с хубав пшеничен хляб. Д. Димов, Т, 491. — Трак, трак! — трака тя [воденичката] бавно всред самотния и помрачен вече горски дол. И две каменни гърла усилено хвърлят бяло пшенично мливо. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 54. Стана няма да му се сърди, а и децата няма да гладуват. Сутрин ще сърбат пшеничена чорба. К. Петканов, ОБ, 49. Другите продукти .., които са добре познати на българския пазар, са пшенични пръчици, диетични храни — овесени и пшенични ядки, пшеничен булгур. Кеш, 2004, бр. 113 [еа]. Кравае съм вила, мамо, / бели пченичени, мамо, / за кумове, за сватове. Нар. пес., СбНУ ХХХІХ, 70. Пшеничен грис. Пшеничен зародиш. Пшенични люспи. Пшеничени трици. Пшеничена бира. Пшеничен спирт.
4. Който е с цвят на пшеница. Катърчето пасеше наблизо .. Беше младо животно със загладен гръб, цялото в светъл пшеничен цвят. Г. Мишев, НЖ, 15. Около мулетата е Аспасия, с пъстро елече и пшеничени коси, вързани отзад със синя кордела. Ст. Сивриев, ПВ, 164. Митя бе нисичък, плещест, .., рус, с пшеничени вежди над сините си дълбоки и спокойни очи. П. Вежинов, НС, 178. Косата на Ким беше тъмноруса, пшеничена .. Очите ѝ бяха големи, издължени и красиви. Д. Енев, ГП [еа]. Девойка само вдигне мълчешката / пшенични мигли, поглед запламти / кръстосан с друг. Бл. Димитрова, Л, 63.
– Други (диал.) форми: п ч е н ѝ ч е н, ч е н ѝ ч е н.