ПЪДА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Пазач на полски имоти (ниви, лозя, градини и др.). Стайко беше дългогодишен пъдар, определен да пази долните покрайнини на лозята. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 16. Той си спомни детските години, когато е брулил чуждите орехи и плахо, с разтупано сърце, поглеждал наоколо да се не появи пъдарят. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 25. Знаете ли нещо за началника на пастирите, за господаря на полето и на горите, за селския пъдар, който ходи с дрянов кривак на рамото и с препасан на кръста волски рог? К. Калчев, ПИЖ, 71. Руменов не знаеше дали росата и сънят бяха прогонили пъдарите от крайселските постове, затова беше предпазлив. Х. Русев, ПС, 25. Питва Иваню и най-после намира селото, в кое батю му бил преставен пъдар, да пази бостаните. Ил. Блъсков, ЗК, 139. Зиме да си хлебар, лете да си пъдар. Послов. Кметът дава, пъдарят не дава. Послов. Общински пъдар.
2. Прен. Разг. Човек, който следи за правилното и точно изпълнение на нещо, на някаква дейност. Познато е как Славейков умее да прати по дяволите всички пъдари на културата. Той предпочита да си иде, вместо да изпълнява невежествени заповеди. М. Николов, Избр. пр [еа]. — В области като автоматизацията, техническата кибернетика .. работят доста млади хора. .. Причиняват ли ви главоболия, строг ли сте с тях? — Вижте, аз не ставам за пъдар. Кеш, 2002, бр. 13 [еа]. — Лично аз отказвам да се превръщам в пъдар и да дебна дали предложеният ми текст няма да изскочи отнякъде. Намирам, че е разрушително .. да подозирам останалите и да ги проверявам. ЛИК, 2009, кн. 9 [еа]. Аз не ставам за пъдар на културата.
3. Прен. Разг. Неодобр. Прост, необразован човек. — Какво си се развикал, бе пъдар! — напсува ги Даки и се върна към конете и изплющя с камшика. Кл. Цачев, ГЗ, 117.