ПЪДА̀РИН, мн. пъда̀ри, м. Простонар. Пъдар. Някой си Дели Мустафа, пъдарин от Еркеч, влиза в дома на Караивана от Загоре и изнасилва известната със своята хубост Караиваница. Н. Хайтов, ШГ, 117. Ти сега не ме гледай, че съм горски. .. по едно време бях решил и пъдарин да ставам, ала ми се виде хептен проста работа, та се отказах. СбБПГ [еа]. „Простак!“ — изруга Венецов. „Родил се за пъдарин, а го направили градски кмет! Позор!“ Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 44. — Хайде де ... — провикна се като пъдарин Клоуна, а после се изсмя най-гадно. Е. Кузманов, ЧДБ, 88. Заячето може пъдарин да биде, / оти под път лега, с едно око гледа, / с едно око гледа, с онова спие. Нар. пес., СбНУ LХІІІ, 565.