ПЪДА̀РКО, мн. няма, м. Диал. Умал.-гальов. от пъдар (в 1 знач.). Изведнъж той подръпна дизгините на коня и спря. — Хе-ей, пъдарко!... — махна ми той с ръка. — Я ела, ела! Ст. Даскалов, БП, 64. — Маани ме, маани, пъдарко, / че съм попова дъщеря. — Попа ли те научи / как се лойзе береше, / как се бостан краднеше? Нар. пес., СбВСтТ, 318.