ПЪДА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от пъдар. Рано ранила, мамо, Гроздана / на бяло лозе да иде, / на бяло лозе, мамо, за грозде. / Таман край прелез ютиде, / рипна пъдарче, холан, фана я. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 217. — Моми мои, йеранки! / Свивайте си полите, / да не шуми лозето, / че ще чуйе пъдарче. Нар. пес., СбНУ ХІV, 64-65.