ПЪДПЪДЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Дребна прелетна полска птица със сиво-кафяво оперение, която обитава ливади, посеви, обработваеми площи и др., издава характерни звуци и е ценен дивеч поради вкусното си месо. Coturnix coturnix. Лятото беше горещо. Зачерви ябълките. Узряха житата, натежаха класовете, пъдпъдъците излюпиха малките си. А. Каралийчев, ПС ІІІ, 151. Пъдпъдъкът е жител на степта и оттам е преселник в равнинните ниви и ливади или по планинските полета. ЛР, 2002, кн. 8 [еа]. Два пъдпъдъка изскачат от срещната нива. Н. Каралиева, ЯЧ, 79. Високо в небето пееше чучулига, предвещавайки хубав ден. Някъде из гъстия посев се провикваше пъдпъдък. П. Бобев, ГЮМ, 11. Пак лов имаше тогава! Яребици, пъдпъдъци, колкото искаш. Елин Пелин, Съч. ІV, 231. Наблизо се обади пъдпъдък. Той прошумоля в житото .. и .. подвикна настойчиво няколко пъти. Кл. Цачев, ГЗ, 104. „Макар месото на един пъдпъдък да не е повече от 100 грама, от него стават чудесни гозби“, убеждава ни авджията. С, 2004, бр. 4191 [еа].
2. Ястие, приготвено от тази птица. В една голяма чиния димяха задушени пъдпъдъци, току-що донесени от кухнята. М. Марчевски, ТС, 40-41. Мицо се гощаваше с пъдпъдъци и .. вино. Й. Попов, БНО, 21. — Майка ти ми е задушила някакви пъдпъдъци .. Беше ги задушила съвсем цели, заедно с главичките, птиците лежаха на тъжна купчина. П. Вежинов, НБК, 207.
3. Само мн. Зоол. Семейство прелетни полски птици с дължина до 20 см, които гнездят и снасят яйцата си в тревата. Phasianidae.