ПЪ̀ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Карам, принуждавам някого или нещо да се махне отнякъде, да напусне някакво място, обикн. като го плаша, заплашвам; гоня. — Вън! Вън! — крещеше обезумял Методи, .. — Вън ли? Откъде ме пъдиш, мизернико, от моя собствен дом ли? М. Грубешлиева, ПП, 287-288. — Ако си дошла за раздори — ей ти вратата, никой не те спира... — Е? тъй ли било! Значи пъдите ме, а? Добре, добре! Хайде, бре Петко, да си ходим, щом ни пъдят! Г. Райчев, ЗК, 113. — Защо толкоз закъсняхте? Откога ви чакаме! — говореше тя, като в същото време се обръщаше да пъди кучетата. Й. Йовков, ЧКГ, 141. Конят крачеше бавно в задухата и махаше опашка да пъди мухите. Д. Фучеджиев, Р, 67. Излезе стар калугер / с позлатена патерица / да си пъди сив бел гълъб: / — Ишу, ишу, сив бел гълъб, / не буди ми дребни деца. Нар. пес., СбВСтТ, 11. ● Обр. Сушата като невидима дяволска птица пъдеше с огнените си крила всяко облаче от кръгозора и ставаше от ден на ден по-страшна и по-убийствена. Елин Пелин, Съч. І, 74. В тъмното усое пищи сова и нейният зловещ глас пъди тишината на старата гора. Ив. Гайдаров, ДЧ, 90.
2. Принуждавам някого да напусне мястото (селище, държава и под.), където живее, обикн. без да има възможност да се връща; гоня, прогонвам, прокуждам. — А ти накъде? — огледа го Никола. .. — За Румъния. Радославов ме пъди от България. .. — А защо те пъди Радославов? — Защото народът се надига срещу Регентството и правителството. Да има как, те биха изпъдили половината България. В. Геновска, СГ, 520-521. Посветихме целия си живот на държавата — младост, сили — и ето пъдят ни. Г. Стаматов, Разк. І, 105. Ние ще бягаме в друга земя. / .. / Пъдят ни от родния край. А. Каралийчев, ПС І, 130-131. Българите скоро .. видяха безумността на сляпото си придържание о гръцките владици, що и захванаха да гледат като първи врагове на народността ни. Скоро наченаха и да ги пъдят из епархиите. УД, 16. ● Обр. Сбогом, птички / песнопойни, / .. / Есента ви пъди вече / в друга земя / надалече. Елин Пелин, ПБ, 76. // Принуждавам някого, обикн. член на семейството, да напусне дома, в който живее и семейството си. Ангелина се блъсна във вратата ѝ, повали се на пруста и глухо зарида: — Лельо! .. Тогава Николица скочи яростна и кресна от вътре до самата врата: — Пъдя те, мари, ти нямаш ли срама? .. Да си се махнала от къщата ми! А. Страшимиров, ЕД, 174-175. — Легнаха си! — изпъшка Севда, задушена от мъка, от гняв и обида. Пъдят ме! И тате, и той ме пъди! Г. Караславов, С, 200. Попривъртял се година-две Анко, но сетне почнал да не харесва жена си, .., да я пъди. Кр. Григоров, Р, 111. Като поизраснаха, майка им ги пъдеше от къщи — сами да си търсят хляба, че бедната вдовица не можеше ни да ги насити, ни да ги облече. Д. Талев, ПК, 26.
3. Прен. Освобождавам някого от длъжност, работа, служба; уволнявам, гоня. М а й с т о р Б р а й н о: — Дончо, къде? — Уплашихте ли се? Д о н ч о: — Аз не се плаша. Мене ме пъдят от работа. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 1957 [еа]. Баща му не му давал мир и спокойствие .., привождал му примери, че ако той остане в Калофер, ще бъде най-нещастният човек. Ще го пъдят всяка година от даскалството. З. Стоянов, ХБ, 69. В килимената индустрия, в плетачни, тъкачни, тютюневи фабрики и навред, дето работата позволява, те пъдят възрастните работници и ги заместват с деца и жени, защото на децата и жените могат да плащат по-малко. Г. Георгиев, Избр. пр, 79.
4. Прен. Правя или ставам причина някаква мисъл, чувство, настроение, състояние и под. да се заличи, да изчезне от съзнанието, душата на някого; гоня, изгонвам, прогонвам, пропъждам. Налитаха я най-лоши мисли и предположения. .. Тя се мъчеше да ги пъди от съзнанието си. Г. Караславов, ОХ ІІ, 393. Да се улучи човешки силует с револвер на сто метра, не е лесна работа. .. — Само случайно може да ме улучи — реши той, като пъдеше от душата си страха. Ем. Станев, ВТВ, 22. Чистият младеж пъдеше из душата си всяко желание за жена. Елин Пелин, Съч. ІV, 22. Поуспокоена малко, тя си легна, ала дълго време пак не можа да заспи: все тие неприятни мисли пъдеха съня от очите ѝ. Т. Влайков, БСК І, 230. Шаря по стаята до среднощ, за какво ли не мисля, а на другия ден тегля цигара след цигара, за да пъдя дрямката. А. Гуляшки, СВ, 162.
5. Остар. и диал. Казвам за някого нещо лошо (Н. Геров, РБЯ). пъдя се страд. С огън се пъдят нечистите сили, щом се заселят в изоставен дом. А. Дончев, ВР, 53. — Скрий там и кадилницата, ама не хвърляй пепелта, че трябва: с нея се пъдят гъсениците от зелето. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 56-57. От дума на дума, отвори се приказка за владици; .. татък се подигнали българята да ги пъдят. .. Ами не е ли грехота да се пъдят владици? Ил. Блъсков, ДБ, 97.