ПЪ̀ЗДЕР, мн. няма, м. Диал. Паздер. По едно време жена му подклала огъня .. Бе да тегли този комин — не тегли! Подклаждала тя огъня, слагала и слама, и пъздер — не гори! М. Топалов, ВН, 1962, бр. 3258, 4. Подир една-две недели извадили лена от реката, изсушили го, зели да го чукат .. ; от горкий лен хвъркало наоколо пъздер. Д. Манчев, БЕ ІІ, 21. Нашта кучка — на нашет пъздер лежи. БД, 133. Отърсил ся като куче от пъздер. Н. Геров, РБЯ ІV, 406.