ПЪЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Пренебр. Страхлив, плашлив; бъзлив. Той се заинати, не беше пъзлив като другите, .., не призна, че е вършил саботаж. П. Ангелов, Ж, 47. Морис отваря вратите, вижда ме с пистолета в ръка и започва да квичи със своя писклив, пъзлив глас да го оставя на мира. Н. Сотирова, СР (превод), 1992 [еа]. — Защо онемя? Думай! Пъзливото куче се въси, когато е под стряхата, ама хайде сега да те видя. М. Смилова, ДСВ, 264. Битка като се зададе, врагът дори и не срази ви — / сами побягнахте пъзливи! М. Ганчев, МР (превод) [еа].