ПЪЗЛЍВЕЦ, мн. -вци, м. Простонар. Пренебр. Страхливец; пъзльо, бъзльо, бъзливец. Какви страхливи, подли душички! Главата си залагаш за тях, а те — една нощ не искат да те подслонят. Кожицата си пазят, пъзливците... В. Андреев, ПР, 54. Тоя жалък страхливец се държеше безпомощно като някое дете. Разтърсих го по рамото и му се сопнах: — .. Пъзливецо! Ела на себе си! Л. Спасов, ВМ (превод) [еа]. — Миналата година излъгах .. едно момче, като му казах, че ако баща ми го усети, ще го претрепе .. И, представи си, това леке изобщо не посмя да дойде [в стаята] .. Не обичам пъзливците... Б. Райнов, РЕМ [еа].