ПЪЗЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Простонар. Пренебр. Отвл. същ. от пъзлив; страхливост, бъзливост. От многото видове пъзливост на ума и на характера най-отвратителна е тая: да не смееш да говориш публично за другари и врагове. Кр. Кръстев, Съч. І [еа].