ПЪ̀КАМ1, -аш, несв., непрех. Разг. 1. За множество хора, животни — намирам се, съм в голямо количество, в изобилие на определено място и се движа в него безредно, хаотично; бъкам2, гъмжа. — Наши хора са .., вярно е, ама... опасна работа е тя... Полицаите пъкат навсякъде из селото, че и горите почнаха да тършуват. М. Марчевски, ГБ, 165. Вирът беше околчест, дълбок и бистър. Рибата пъкаше — ту тук, ту там някоя остра главица изскачаше над повърхността на водата. Ст. Загорчинов, ДП, 201. Из блатата пъкат чудовищни насекоми, които носят болести и смърт. Б. Шивачев, ПЮА, 138. А нейде далече зад шубраци гъсти / в мъглите се криеха вражи окопи, / и пъкаха тамо войски неуморни... Ем. Попдимитров, Събр. съч., 144. По нагорещените канари пъкаха дребни гущери.
2. С предл. о т. За място, пространство — изцяло съм зает от множество хора, животни, предмети; бъкам2, гъмжа. Цял Делиорман пъка от негови [на Йълъкоглу] хаирсъзи — пет хиляди може да има. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 395. Полето пъкаше от зайци, едри като шилета, а нямаше кой да ги бие. Г. Караславов, ОХ ІІ, 465. Другаде пък керванът поиска да се налови риба от реката. На това място водата образуваше дълбокичък вир, който пъкаше от риба. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 171. Морето между архипелазите пъкаше от самолетоносачи и атомни подводници. Ем. Манов, ПУ, 230. // С предл. о т. Съдържам в много голямо количество нещо; гъмжа. В съзнанието му произволно избухваха и мигновено угасваха отделни мисли, пъкаше от неоформени още желания. А. Наковски, БС, 97-98. На арестуваните бе подхвърлен и един от „независимите“ информационни всекидневници .. — Каква пачавра! — цупеше се Преждов .. — Довчера лижеше подметките на дружбашките големци, а сега пъка от гадости срещу тях. Г. Караславов, ОХ ІV, 248-249. Домашото ти пъка от грешки.
3. Прен. Само З л. мн. За хора с определено качество, характеристика, проява — увеличаваме се непрекъснато, ставаме все повече. Г о р и л к о в: — Шефът и министрите още обмислят разместванията и навярно още не са се спрели на новия министър. Г о л е м а н о в: — А докато се спрат, кандидатите пъкат, пъкат... Знаеш ли колко станаха?... Днес вече шест! Ст. Л. Костов, Г, 47. Боже мой, казваше си той [Калудов], кой ги фабрикува тия страхливци и откъде пъкат толкова много? К. Колев, М, 128.
4. Прен. За мисли, чувства или обстоятелства — появяваме се много, безразборно и непрекъснато в съзнанието или в живота на някого. Ивайло си спомни и думите на дядо Яким: „Отецът не е свят човек, а хитрец“. .. Все такива мисли идваха в ума му, пъкаха в главата му, не му даваха мира. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 129. У Пенча, в тази пияна глава, пъкаха и други злини, смъртни грехове: завист, гняв, лукавство, вражда. Ил. Блъсков, ПБ ІІ, 47. — Мене ми се струва, — говореше му често той [Гешо Философа], че ти, Драгане, недовиждаш трудностите. Пъкат те, Драгане, и съпътстват нравственото издигане на човека. Й. Гешев, ВТ, 166.
ПЪ̀КАМ2, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Бърборя сърдито, мърморя (Н. Геров, РБЯ).
◊ Пъкам като гърне коприварче. Диал. Непрестанно бърборя, мърморя, карам се.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.