ПЪ̀КВАМ, -аш, несв.; пъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. 1. За хора, животни — появявам се, излизам ненадейно, неочаквано пред някого, някъде веднъж или няколко пъти; изниквам, изскачам, пръквам, пръквам се. Цанко така се бе унесъл, че трепна уплашено, когато .. между чувалите пъкна висок мъж. О. Василев, ЖБ, 87. Насреща от опушената будка край входа пъкна пазачът — старец в дебела шуба, мустакат. Б. Обретенов, С, 57. Изневиделица от всички околни шумаци пъкнаха множество селяни. На въстаниците бяха дошли силни подкрепления. Т. Харманджиев, КВ, 76-77. — А на гарата — пусто. Жива душа няма. Мисля си — ако отнякъде пъкне другият агроном, какво да му кажа? А. Гуляшки, МТС, 103. По билото се появяват жандармеристи, полиция, редовна войска.. Сякаш от незнайни, невидими дупки под тихия сняг пъкват нечисти стоноги, скорпиони, отровни насекоми. З. Сребров, Избр. разк., 79. // Разш. Появявам се някъде неочаквано, изведнъж. От два-три дни по припеците, .. и около храстите бе пъкнал ситен насип от сини и бели теменуги. Т. Харманджиев, КЕД, 82. — Найдо, — подвикваше ѝ сопнато той [баща ми], — туряй едно-друго в колата, че слънцето пъкна вече. Ст. Даскалов, БП, 90. Светилото [слънцето] пъкна в небосклона ненадейно. Г. Манов, КД, 10.
2. Прен. За мисли, спомени, чувства или обстоятелства — появявам се ненадейно, неочаквано, изведнъж в съзнанието или в живота на някого; изскачам, изниквам. Керванът вече тупуркаше по калдъръма на родния му град. Момчето скочи от колата и заоглежда познатите покрайнини. Рояк спомени пъкнаха в душата му. П. Здравков, НД, 172. Е, да, скоро се намери и лампа, и газ. Но други неуредици пъкнаха. Дребни, но неуредици. Й. Гешев, ВТ, 82. Ако се тръгне от къща на къща, както се предлага, кой знае какви неща ще пъкнат, а може пък и беда да си навлече на главата. Б. Обретенов, С, 43.
3. Прен. За група хора, прослойка или организация — формирам се, създавам се за кратко време, набързо (и затова появата ми е неочаквана). За разлика от по-старите поети, които пишеха за деца от предучилищна и ранна училищна възраст, младата поетична генерация, пъкнала след Девети септември, пише предимно за юноши. Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр. 48, 2. Взеха да пъкват кредитни кооперации и в най-затънтените селца. Ст. Поптонев, ОБЛ, 169-170.