ПЪ̀КЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до пъкъла, който е характерен за пъкъла; адски. Орфей .. отишел в ада да види жена си Евридика .. Опленените от мелодията му пъклени божества допуснали му да се види с жена си. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 24. После [чумата] добавила, че Великият Дявол е върховен господар на цялата област на пъкъла. Негови подчинени са чумата, .., тринадесетте господари на пъклените области, .., всички магьосници, врачове, знахари. Н. Райнов, КЧ ІІ, 56-57. Пъклени огньове.
2. Прен. Който надхвърля границите на нормалното, обикновеното, който е трудно поносим физически или психически, силно мъчителен; адски, ужасен. Извън върбовата сянка яко прежуряше августовското слънце... Скоро тоя пъклен пек надделя над всичко. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 38. На земята ли беше още той или беше вече на небето, след пъклените мъки под ножа на губителя? Д. Талев, С ІІ, 186. Изчезнало беше това спокойствие, на което се бях навикнал напред в Милан. Плаших се няколко дни, че не ще го видя веке да се роди у мене, и тия дни бяха пъклени дни. Др. Цанов, ТМ (превод), 54.
3. Прен. Книж. За човек, душа — който е много лош, подъл, коварен, зъл; дяволски, сатанински. — О, земля! — отвори ся и мя проглътни, да ме нема вече. — О, и ти затваряш твоята света пазва, и ти страниш от проклетого и пъкленого сина. П. Тодоров, МГ (превод), 46. Пъклено изчадие.
4. Прен. За очи, смях, усмивка и др. — който изразява зли, коварни намерения, лошо чувство към някого. Една остра черта като белег от дълбока рана е разсякла на две лицето на сеньор Гарсия. В тая черта играе пъклената усмивка на самия дявол. Св. Минков, ДА, 105.
5. Прен. За план, намерение, постъпка и др. — който е коварен, подъл и цели да причини зло, неприятност на някого. Полицията задържала Крум Калинов .. И тогава се родил в главата на полицейските пъкленият план за нашето унищожаване. Н. Хайтов, ПГ, 127. Ала, ще възразят мнозина, Ботев има песен от съвсем друг смисъл. Там той разправя как една нощ се промъкнал като смок в градината на женената си изгора с пъклено намерение да погуби мъжа ѝ. БР, 1931, кн. 4-5, 148. Аз ща мога ли да се откажа от своето пъклено желание? Или страшната мисъл ще ме завлече дотам, щото народът и потомството ще прокълнава името ми? В. Друмев, И, 35. И никой от нас не предполагаше дори, че в тези часове две черни души замисляха да извършат своето пъклено дело. М. Гръбчева, ВИН, 450.
◊ Пъклен камък. Остар. Сребърен нитрат; адски камък. За да метне човек болестта, докле е нова още, може да понамазва сливиците с пъклен камък един път на ден. Ив. Богоров, СЛ, 46. Пъклена машина. Остар. Адска машина. В тая година стана заклятие срещу неговат живот и гърмеха на него с пъклени машини, когато за в театъра на кола се возеше. Хр. Драганович, НБ (превод), 5.