ПЪЛЗА̀Ч м. 1. Книж. Рядко. Лице или животно, което пълзи, което се придвижва по някаква повърхност с пълзене. Пълзачи по скалите.
2. Прен. Рядко. Подлизурко, подмазвач, угодник. Когато Пълзухин си отиде, директорът целият се отдаде на чувството си на отвращение. — Отрепка! — съскаше той, като крачеше от ъгъл до ъгъл. — Спечели все пак това, което искаше, негодният пълзач! ВН, 1960, бр. 2610, 4.