ПЪЛЗЀНИЕ ср. Остар. Книж. Пълзене1; лазене. — Какво ли е туй нещо тука? — / извикал царят на въздуха. / — А, виждам, охлюв!... / .. / — Кажи ми, жалко ти творение, / как се покачи тъй високо? / — С пълзение! — / извика / рогатата гадинка. Ст. Михайловски, Избр. съч. І, 98.


Източник: Речник на българския език (онлайн)