ПЪЛКОВО̀ДЕЦ, мн. -дци, м. Воен. Висш военен ръководител, който командва голяма войскова част или армия по време на война; военачалник. В най-критичните мигове на боевете генерал Стойчев запази пълно самообладание, умно и хладнокръвно преценяваше обстановката, вземаше правилни решения като истински пълководец. Мл. Исаев, Н, 475. При нападението загинал и пълководецът на византийската войска. Ст. Михайлов, БС, 240. Турските нашествия в Тракия можеха да бъдат отблъснати само от един мъжествен и опитен пълководец. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 184.