ПЪЛНА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. 1. Който е зает с пълнене на нещо (кутии, буркани и др.) с определено съдържание. Пълначна бригада.
2. За машина, техника — който служи за пълнене на нещо (кутии, буркани и др.) с определено съдържание. За наливане на млякото в бутилки се използуват различен тип машини. Най-прост тип пълначни машини са сифоните. Н. Димов и др., ТМ, 251. Пълначна машина за безалкохолни напитки.
3. За предприятие, помещение и под. — в който се извършва пълнене на нещо (кутии, буркани и др.) с определено съдържание. Пълначен завод. Пълначен цех. Пълначно отделение.