ПЪЛНА̀ЧКА1 ж. Спец. Жена пълнач (в 1 знач.). Заради кризата съкратиха една от пълначките на гориво в бензиностанцията.

ПЪЛНА̀ЧКА2 ж. Спец. Машина за пълнене на нещо (кутии, буркани и др.) с определено съдържание; пълначна машина. — За да видя как функционират резачките, пълначките и картонажните машини, трябват материали... Трябват ми няколко бали тютюн и картон за цигарени кутии. Д. Димов, Т, 527. Сега работят пет полуавтоматични пълначки на две смени и дневно дават около 20 000 бутилки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)