ПЪ̀ЛНЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пълня и от пълня се. Малко по-встрани, зает с пълненето на лулата си, стоеше бащата на Антон. Л. Станев, ПХ, 119. Живакът се употребява за пълнене на термометри и барометри. Хим. V кл, 1950, 64. За да работи, акумулаторът трябва предварително да се „напълни“. При пълнене на акумулатора електричната енергия се превръща в химична. Физ. VІІІ кл, 1965, 32. Производителността на една бензоколонка е 150-200 пълнения на ден. Т. Горанов и др., ПА, 311.