ПЪЛНЀЯ, -ѐеш, мин. св. пълня̀х, прич. мин. св. деят. пълня̀л, -а, -о, мн. пълнѐли, несв., непрех. Ставам постепенно пълен2 или по-пълен2; дебелея, надебелявам1, напълнявам1. Противоп. слабея, отслабвам1. След всяко раждане почваше да пълнее, пущаше гушка и Кочо не поглеждаше друга жена. Д. Талев, ПК, 104. В последно време едрото му тяло почна да пълнее и той [Калифарев] редовно правеше гимнастика. М. Марчевски, МП, 42. Може би каза истината, тя ядеше твърде малко, често я виждаше да стои пред огледалото и да изследва фигурата си, очевидно се пазеше да не пълнее. Д. Фучеджиев, Р, 38. В една подземна килия .. има един стар абат .. Той .. се побърка .., не можеш да го познаеш физически: преди плачеше, сега се смее; преди слабееше, сега пълнее. Ат. Далчев и др., ГМК І, 1981 (превод) [еа]. Преди пълнеех много лесно. пълнее се безл. За него .. са били известни само двата варианта като два цвята любов: А — тревожна страст под знака на терзаещия страх да не бъде изгубена .. и Б — спокойно чувство, преизпълнено с доверие и взаимоупование, от което се спи сладко, пълнее се. Бл. Димитрова, Л, 143. Макаронените изделия са полезни и от тях не се пълнее.