ПЪЛНИША̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Само в съчет.: пълен пълнишав. Пълен1, изпълнен до краен предел. Тоя добър старец .. се грижеше да има в зимника постоянно по няколко килца вино. А пък в критически минути мъдрата баба попадия сѐ намираше да извади от ковчега си едно шишенце, пълно пълнишаво. Елин Пелин, Съч. І, 63.