ПЪЛНОВЛА̀СТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Книж. Който има пълна и неограничена власт над всички и над всичко; всевластен. Той се смяташе за пълновластен господар и на никого не даваше сметка за делата си. М. Марчевски, ОТ, 164. Председателят на съда забрави, че според закона той е пълновластен глава на съда и че само той има право да вика и извежда вън от залата подсъдимите. А. Каралийчев, НЧ, 148. Пълновластен владетел. Пълновластен управител.