ПЪЛНОВО̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на пълноводен (в 1 знач.); пълноводие. Установено е, че слънчевите петна влияят на пълноводността на сибирската река Иртиш. Когато слънчевата активност достига своя максимум, пълноводието на реките се увеличава повече от две трети. К, 1968, бр. 10 [еа]. Този участък от реката [Марица] е със силни напластявания с пясъчни наноси от наводненията през август 2005 г. и създава опасност от разливи дори и при по-ниска пълноводност. БА, 2006, бр. 16319 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)