ПЪЛНОВРЪ̀СТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Остар. Книж. Пълновъзрастен. — Господин Велчев, като приеха вас и господин Такева за пълновръстни народни представители, честно ли постъпиха вашите другари? Ал. Константинов, Съч. І, 30.
