ПЪЛНОВЪ̀ЗРАСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Остар. Книж. Който е навършил определена възраст, отреждаща му някакви права и задължения; пълновръстен. Всички въпроси на племето се решавали от народно събрание, в което участвували пълновъзрастни мъже. Ист. Х и Х кл, 17. Пълнолетието .. за женския пол настъпва с навършването на 16 години, а за мъжкия — 18 години, след което лицето бива зачислено като пълновъзрастен член на общиарията. А. Глогов, БП (превод) [еа]. Нашите данни се отнасят само за пълновъзрастни хора, при които смъртността е неколкократно по-малка, отколкото при децата. Хр. Гандев, БН [еа].