ПЪЛНОЗНА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. За дума и др. — който притежава самостоятелно значение и има номинативна функция (назовава предмети, явления, действия). Противоп. непълнозначен. Определят думи като „планина“, „тича“, „бял“ като пълнозначни, а в съпоставка с тях личните местоимения като непълнозначни. И наистина, извън контекст какво смислово покритие има дори ценното и така уважавано „аз“? Н. Георгиев, АЛТ [еа]. Ключовите думи в един текст определяме като основни текстообразуващи средства .. Такива могат да бъдат само пълнозначните лексеми, т. е. думите, обозначаващи предмет, признак, брой, действие, обстоятелство (съществителни, прилагателни, глаголи, наречия, числителни). БЕЛ, 2006, кн. 1 [еа]. Предлозите и съюзите са непълнозначни, а глаголите са пълнозначни части на речта.