ПЪЛНОКРЪ̀ВИЕ, мн. няма, ср. 1. Мед. Наличие на увеличено количество кръв в някои части на тялото или в кръвоносните съдове. Вследствие на постоянното и прекомерно кръвонапълване на тазовите органи могат да се появят болки в долната част на корема .. Застойното пълнокръвие може да доведе до уголемяване на матката. С, 2006, бр. 4707 [еа]. Драгунът страдаше от пълнокръвие и пускането на малко кръв би му подействало добре. Ал. Хрусанов, КБ (превод) [еа].
2. Прен. Многообразие, богатство (в 6 знач.). Високото качество на живота се схваща не толкова като продължителност и осигуреност .., колкото като пълнокръвие и многообразие на опитността. С, 2006, бр. 4758 [еа]. Пълнокръвие на чувства и изживявания.
3. Прен. Качество на пълнокръвен (в 5 знач.); пълнокръвност. От всички видове поезия най-близо нам е оная поезия, която напомня Ботев и Смирненски по размах, страст и пълнокръвие. Г. Бакалов, Избр. пр, 442.
◊ Артериално пълнокръвие. Мед. Увеличение на богатата на кислород (артериална) кръв в някои части на тялото. Венозно пълнокръвие. Мед. Намалено оттичане (застой) на венозна кръв в определен орган или в част от тялото при запазен приток на артериална кръв, вследствие на което тази част не се снабдява достатъчно с кислород.